ГОЛЕМИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ТРАФИКА НА ХОРА ОСТАВАТ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ
Необходимо е международно сътрудничество при разследване на трафика на хора, смята прокурорът от Районна прокуратура-Бургас
Едно интервю на Румяна Емануилиду с Георги Кузманов
Георги Кузманов е роден в Бургас през 1971 г. Завършил е Английска
езикова гимназия и Бургаския свободен университет. Посетил е почти
всички страни в Европа, Африка и Азия. Работил е като следовател в
Окръжна следствена служба – Бургас. В момента е прокурор в Районна
прокуратура – Бургас, която е четвъртата по големина районна
прокуратура в България. Като такъв участва в поредица от семинари за
трафика на хора, домашното насилие и специализира в това направление.
От досегашните му дела за трафик на хора най-големия му успех е
постигнати осъдителни присъди за двама съучастници по обвинение за
склоняване към проституция на непълнолетни момичета – съответно 12
години лишаване от свобода и глоба от 100 хиляди лева за единия и 15
години лишаване от свобода и глоба от 200 хиляди лева за втория. Още
едно от делата е внесено в Районен съд-Бургас. То е срещу четирима
подсъдими по обвинение за трафик. До момента делото не е приключено. От
средата на 2004 година Георги Кузманов е говорител на Районна
прокуратура – Бургас.
Г-н Кузманов, какви промени бяха направени в българското
законодателство и конкретно в Наказателния кодекс относно трафика на
хора?
Проблемите, свързани с превенцията и борбата с нелегалната миграция и
трафика на хора, стават все по-значими, както за отделните държави,
така и в международен мащаб. Причината за това се крие във факта, че
освен изключително сериозните социални проблеми, нелегалната миграция и
трафикът на хора са така също и преди всичко въпроси, свързани с
грубото погазване на човешките права.
Имайки предвид значимостта на проблема, законодателите в България
законодателите предприеха редица мерки за изграждане на стратегия и
изработване на мерки за ефективна и адекватна борба с този тип
организирана престъпност. Извършват се промени в националното
законодателство и визовата политика на страната с цел хармонизирането
им с европейските стандарти в областта на борбата с незаконния трафик
на хора. От 1 октомври 2002 година е в сила Закон за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс, с който е дадено легално определение
на организираната престъпна група и е създаден нов раздел “Трафик на
хора” към Глава втора “Престъпления против личността”. През май 2003
година бе приет и Закон за борба с трафика на хора. Изключително
атрактивен район за развитието на организирани престъпни групи е
черноморския район Бургас. На територията на града се намират летище,
пристанище, съответно гранични контролни пунктове и митници, свободна
безмитна зона, силно развит транспорт, промишленост и туризъм с
множество обекти, които бяха приватизирани и такива, на които предстои
приватизация. Бургас като туристически център е привлекателен, както за
летовниците, така и за гастролиращите престъпни групи от страната и
чужбина.
България, в това число и Бургаска област, продължава да бъде
преимуществено транзитна страна по “Балканския път” за незаконната
миграция, идваща от кризисни райони на Азия и Африка. Самият характер
на този вид престъпна дейност предопределя интернационалния състав на
участниците в мрежите, при което се реализират сложни схеми на
взаимодействие между международните престъпни групи, извършващи
отделните дейности от трафика – организиране, набиране, транспортиране,
изготвяне на фалшиви или подправени паспорти, визи и други документи.
Емигриращите чужденци са принуждавани да се обвързват с контрабанда и
друга престъпна дейност, съпътстваща нелегалната миграция.
Международно организираната търговия с жени и деца за целите на
сексуалната експлоатация е другият значим аспект на проблема.
Бургаската районна прокуратура ръководи няколко досъдебни производства
за трафик на хора, при които в хода на разследването е констатирано
наличието на международен елемент. Тази съвременна форма на търговия с
роби е почти изцяло под контрола на организираната престъпност. Засилва
се дейността на български престъпни групи, свързана със сексуална
експлоатация на жени и деца и продажба на деца с цел осиновяване. В
тези престъпни мрежи доминираща роля играят лица, които, както и самите
жертви са от региони в България, характеризиращи се с тежко
икономическо положение и голяма безработица.
Българските служби, занимаващи се с проблема, са осъзнали
необходимостта от засилване на международното сътрудничество за
решаване на този глобален проблем, в резултат на което през изминалата
година прокуратурата на Република България засили сътрудничеството си
по проблема с представители на други държави. Подобрява се
взаимодействието й и с неправителствени организации, работещи по
проблема с трафика на хора.
Какво показва досегашната практика по прилагането на тези норми по вече заведените следствени дела от 2004 година?
През 2004 година има образувани пет дела по чл. 159а от Наказателния
кодекс, от които едно е внесено с обвинителен акт в Бургаския районен
съд и едно е прекратено, поради недоказаност, тъй като жертвите на
трафик промениха своите показания и не оказаха съдействие на
разследващите органи за установяване на обективната истина по делото.
Три дела са образувани по чл. 159б НК, по които разследванията
продължават и пет дела са образувани по чл. 182а НК. По тях
разследванията също продължават. Деянията по тези дела, които са
довършени в чужбина, се разследван от Националната следствена служба в
София. Предварителното производство по тези дела се затруднява от
международния характер на престъпната дейност, липсата на достатъчно
средства за финансиране на разследванията и трудния контакт с колегите
в страните, където е довършено престъплението. Често се случва да се
водят разследвания, касаещи една и съща престъпна група в няколко
европейски страни и в България, като разследващите органи в нито една
от страните не знаят това.
Необходимо е международното сътрудничество да е на много по-високо ниво
при разследването на тези дела. Именно затова прокуратурата в България
участва в международните проекти и семинари с предмет “Борба с трафика
на хора”.
Как ще коментирате факта, че бременните майки, които изнасят
децата и след това ги раждат в чужбина не подлежат на наказателна
отговорност?
Всяка майка има право да направи това, което е най-добро за нея и
детето й. Похвално е това, че е решила да не прави аборт, а да даде
живот. При положение, че тя вижда вариант, при който ще осигури
по-добро бъдеще на детето си, никой не може да я упрекне, че го е
сторила. Българската държава преследва лицата /чл.182а НК/, които чрез
дарение, обещание, заплаха и по друг начин склоняват родител да
изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му. Тези лица
злоупотребяват с желанието на платежоспособни семейства да имат деца и
на други, които срещат трудности в отглеждането им, поради недостиг на
финанси. Ние сме установили, че майките на децата получават съвсем
малки суми, ако изобщо получават, а престъпниците, които са ги склонили
да дадат своите деца за осиновяване, получават четири-петцифрени суми
“комисионна”. Следва да се има предвид, че законодателствата на
държавите, в които се осиновяват децата, не намират, че е налице
престъпление. В хода на разследванията по делата, образувани в
България, сме установили, че цялата организация в тези случаи се движи
от адвокати и адвокатски фирми, работещи в страните от Европейския
съюз.
Има ли организиран характер трафика на деца?
Има лица в България, които преживяват от тази дейност, но всъщност
големите суми – “комисионни” – се получават от граждани на европейски
държави, организирали и легализирали осиновяването. Както и въобще
големите печалби от трафика и сексуалната експлоатация на хора остават
в европейски държави. Бих искал да подчертая, че България има добре
работеща информационна система за регистрация на лицата – адреси и
местоположение. Добре работят и служителите от Министерство на
вътрешните работи, които издирват лицата и обикновено нямаме трудности
при установяването им. Гранична полиция, от своя страна, винаги при
поискване ни предоставя информация относно всеки български гражданин –
кои, кога, с кого и с какво са напуснали страната или са влезли в нея.
За да има успех обаче борбата с трафика и насилието на хора, трябва
международното сътрудничество в разследванията да бъде поставено на
съвършено ново ниво.
Нуждае ли се нормативната база по отношение на трафика и търговията с хора от усъвършенстване на международно ниво?
В България все още нямаме богата практика, тъй като текстовете в
Наказателния кодекс и Закона за борба с трафика на хора са сравнително
нови, но това, което констатираме е, че предвидените наказания са ниски
за деяния с такава висока степен на обществена опасност. А това, което
има нужда от промяна, е Наказателно-процесуалния кодекс. Силно се
надявам, че изменението, което се предвижда, ще даде възможност на
разследващите органи да вършат своята работа качествено и в срок. Никоя
държава в Европейския съюз, пък било тя и с най-мощната икономика, не
може да се справи сама с трансграничните престъпления, каквито са
трафика на хора, наркотици и оръжие, фалшиви пари и други. През
последните години България прави необходимите промени в
законодателството си, за да го направи адекватно на нуждите на
държавата с оглед присъединяването й към Европейския съюз. Ако една
къща е нападната от насекоми, илюзия би било да си мислим, че можем да
ги изгоним само от едната стая, а не от цялата къща. Защото те пак ще
се върнат във вече почистената стая...
