Транзисторите са изобретени в лабораториите Bell в Ню Джърси през 1947 г. от трима брилянтни физици от САЩ: Джон Бардийн (1908-1991), Уолтър Бретън (1902-1987), и Уилям Шокли (1910-1989).
Екипът, ръководен от Шокли, се е опитвал да разработи нов вид усилвател за телефонната система, но това, което всъщност са изобретили, се оказа, че има много по-разширени приложения. Бардийн и Бретън практически са създали първия транзистор (известен като транзистор с точков контакт) във вторник, 16 декември, 1947 г. Шокли е играл голяма роля в проекта и е останал много разочарован и бесен, когато го изключват от него.
Скоро след това по време на престоя си в хотел на конференция по физика, той сам измисля теорията на свързващите транзистори – много по-добро устройство от транзистора с точков контакт.
Докато Бардийн напуска лабораториите Bell, за да стане академик (той отива да се наслади на още по-голям успех при изучаването на свръхпроводници в Университета на Илинойс), Братън остава за известно време, преди да се оттегли, за да стане учител. Шокли създава своите собствени транзистори, основава компания и това е помогнало да бъде вдъхновен съвременен феномен, който е „Силиконовата долина“ (просперираща зона около Palo Alto, California, където има струпване на електронни корпорации).
Двама от неговите служители, Робърт Нойс и Гордън Мур, напускат, за да създадат Intel – най-големият производител на микрочипове в света.
Бардийн, Брeтън, и Шокли са събрани на едно място няколко години по-късно, когато те споделят най-престижната световна награда за постижения във физиката през 1956 г. – Нобелова награда за откритието им. Тяхната история е приковаващ вниманието разказ за интелектуалната брилянтност, с която се води борбата с дребната завист и си струва да бъде прочетена.
Как работят транзисторите в компютрите?
На практика, не е нужно да знаете всички неща за електроните и дупки, освен ако не започвате производство на компютърни чипове, за да изкарвате прехраната си! Всичко, което трябва да знаете е, че един транзистор работи като усилвател или превключвател, като има нужда от помощта на слаб ток, за да превключи към по-силен ток. Но има и нещо, което е добре всеки да знае: как всичко това помага на компютрите да съхраняват информация и да вземат решения?
Обикновено, свързващият транзистор е изключен, когато няма базово електричество, а е включен, когато базовата електрическа енергия протича. Това означава, че е необходим електрически ток за включване или изключване на транзистора. Но транзистори като тезо могат да се свържат с логични порти, така техните изходни връзки вземат под внимание техните входове.
Транзисторът остава да свети, дори когато базовият ток се прекрати. Всеки път, когато премине базово електричество, транзисторът се включва или изключва. Той остава в едно от тези стабилни състояния (без значение включено и изключено), докато не премине друг електрически поток и не го превключи.
Този вид конструкция е известна като тригер и транзисторът се превръща в едно просто устройство с памет, която съхранява една нула (когато е изключен) или една единица (когато е включен). Тригерите са основната технология зад компютърните чипове с памет.
